Когато очаквания и реалност се размин... | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Когато очаквания и реалност се разминат или неуспешните трансфери на Барселона в периода 2008-2018 г. (част 2) 

публикувано на 10 Юни, 2019 / Четеш за 19 минути

Втората част на материала за неуспешните трансфери на Барселона в периода 2008-2018г., продължаваме със следващите осем имена, закупени с големи очаквания, но разочаровали с изявите си на „Ноу Камп“.

 

През юни 2014 г. за треньор на Барса е назначен Луис Енрике и става така, че (поради една или друга причина) повечето от привлечените по негово настояване футболисти не оправдават платените за тях

материал на Лъчезар Петров 

немалко пари и разочароват с представянето си. В този период първия неуспешен трансфер хронологично е пристигането на:

1. Томас Вермаелен (централен защитник, привлечен през август 2014 г. от Арсенал за 15 млн. паунда)

Белгийският национал идва като един от най-стабилните и доказани бранители, направил име в Аякс и изиграл 150 мача за пет сезона под ръководството на Арсен Венгер в Арсенал. Той също така става четвъртия футболист, преминал от „Емирейтс“ на „Ноу Камп“ за период от 7 години (другите трима са Тиери Анри, Александър Хлеб и Алекс Сонг).

 

За съжаление, причината Вермаелен да попадне в тази статия е обективна и може да се посочи с една-единствена дума, задължително в множествено число: контузии. Поради тази причина през първия си сезон успява да изиграе точно 63 минути в мач от последния шампионатен кръг, срещу Ла Коруня на „Ноу Камп“ (равенство 2:2). Малко след началото на следващия сезон, който се явява втори за белгиеца в отбора, Луис Енрике с чувство за хумор определя Вермаелен за най-новото попълнение на Барса. През 2015-2016 г. защитникът продължава да се бори с контузии, които все пак му позволяват да вземе участие в общо 20 мача, но накъсват ритъма му и не му позволяват да навлезе в оптимална форма. Следва период под наем в Рома, след края на който Вермаелен отново се връща в Барселона, но продължава да се появява епизодично на терена и ролята му така и си остава периферна.

 

Белгиецът най-вероятно ще напусне клуба след края на този сезон, но въпросът „Какво би било, ако ги нямаше тези контузии?“ дълго ще продължи да витае във въздуха около „Ноу Камп“. Така е, защото всеки път, когато има възможност да участва в няколко поредни срещи, той се представя добре и нивото на играта му следва възходяща линия от мач на мач. Това на свой ред идва да покаже, че бранителят определено има качества и, както и при Афелай, приносът му щеше да е много по-сериозен, ако не бяха контузиите. Вермаелен продължава да е част от Барселона и през настоящия сезон (бел.реф. да се чете 'изминалия сезон' - 2018-19), но отново играе рядко (има само 12 мача) и в конкуренцията на Пике, Юмтити, Лангле и Жан-Клер Тодибо е ясно, че времето му на „Ноу Камп“ ще изтече без в нито един момент да успее да се утвърди в титулярния състав.

Football.ua, Douglas (2016) - FCB, size, crop, CC BY-SA 3.0

2. Дъглас Перейра (десен бек, привлечен през август 2014 г. от Сао Пауло за 4 млн. евро + 1.5 млн. евро допълнителни бонуси)

 

Дъглас пристига на „Ноу Камп“ с репутацията на един от качествените крайни бранители в бразилското първенство, след като изиграва 124 мача за два сезона и половина в Сао Пауло. По онова време той е на 24 години и е считан за добра алтернатива на Дани Алвеш, попада и в сметките на тогавашния селекционер на бразилския национален отбор, Карлос Дунга. Привличането му изглежда добра сделка, а платените 4 милиона евро определено са ниска трансферна сума, като се имат предвид тенденциите на трансферния пазар през последните десетина години.

 

За съжаление на феновете на Барселона и на треньора Луис Енрике обаче, „кариоката“ така и не успява да се утвърди и за два сезона изиграва едва 8(!) мача за тима, 5 от които идват в началните етапи на турнира за Купата на краля. Тъй като е едва трети избор за десен бек (след неизменния Дани Алвеш, но дори и след Мартин Монтоя), през август 2016 г. Дъглас преминава в Спортинг Хихон под наем, където играе редовно и се представя на добро ниво през сезон 2016-2017 (макар че Хихон изпада), записвайки 23 мача с 3 гола. Тези силни изяви му осигуряват период под наем в Бенфика, но и той е неуспешен, с участие в едва 10 мача през сезон 2017-2018. След края му, Дъглас се завръща в Барселона и отново е пратен под наем, този път в турския Сиваспор, където се изявява доста успешно (29 мача и 3 гола до момента в турската Суперлига).

 

Понастоящем бъдещето му е неизвестно и предстои да се види дали ще получи нов шанс да се бори за титулярно място на „Ноу Камп“ (по-малко вероятно, предвид конкуренцията на Серхи Роберто, Нелсън Семедо, а дори и на 20-годишния сенегалец Муса Ваге), или кариерата му в Барса окончателно ще приключи, вече с трансфер в друг отбор (по-вероятно).

Football.ua, 2015 UEFA Super Cup 40, size, crop, CC BY-SA 3.0

3. Алейш Видал (десен бек/дясно крило, привлечен от Севиля през юни 2015 г. за 18 млн. евро + 4 млн. евро допълнителни бонуси)

 

Роден във Валс, един от окръзите на Каталуния, Алейш има периоди като юноша в Барселона (сезон 2001-2002) и в Реал Мадрид (от 2003 г. до 2006 г.), но името му нашумява след силни игри в слънчева Андалусия, първо в Алмерия, а след това и в Севиля през сезон 2014-2015. През тази кампания той изиграва общо 47 мача за клуба от „Рамон Санчес Писхуан“, в които отбелязва 6 попадения - представяне, което не остава незабелязано от скаутите на Барселона и му осигурява трансфер на „Ноу Камп“, представляващ, в неговия случай, своеобразно завръщане.

 

За съжаление, в Барса записва едва 51 мача в хода на три пълни сезона, като в повечето от тези срещи влиза от резервната скамейка. Първият проблем при него е трансферната забрана, която ФИФА е наложила на Барселона в момента на привличането му; ембарго, означаващо, че „синьо-червените“ могат да купуват футболисти, но нямат право да ги използват преди края на календарната 2015 г. По тази причина дебютът на Алейш се отлага с цели 6 месеца и се осъществява чак на 6 януари 2016 г. Това се отразява на представянето му до края на сезона и спадналата му междувременно спортна форма не му дава много шансове да се пребори за титулярно място.

 

Конкуренцията, първо на Дани Алвеш, след това на Серхи Роберто, а от 2017 г. и на привлечения от Бенфика Нелсън Семедо, се оказва твърде сериозна за Видал и преди началото на настоящия сезон той се завръща в Севиля за сумата от 8.5 милиона евро, която може да се увеличи с още 2 милиона в зависимост от представянето му на „Санчес Писхуан“. Престоят му на „Ноу Камп“ разочарова и „синьо-червените“ могат да се чувстват донякъде доволни, че все пак взимат някакви пари от трансфера му обратно в Севиля.

4. Арда Туран (ляв/десен/централен атакуващ полузащитник, привлечен от Атлетико Мадрид през юли 2015 г. за 34 млн. евро + 7 млн. евро допълнителни бонуси)

 

Турският национал става второто лятно попълнение на Луис Енрике за сезон 2015-2016 и е привлечен в същия период на трансферно ембарго, в който идва и Алейш Видал. Отново поради същата причина дебютът му се отлага с половин година и той записва първия си мач със синьо-червената фланелка на 6 януари 2016 г. в среща-реванш от турнира за Купата на краля срещу местния съперник - „папагалчетата“ от Еспаньол. Три дни по-късно турският национал дебютира за Барселона и в Ла Лига, и то доста успешно, отчитайки се с асистенция при победата над Гранада с 4:0.

 

Реалното начало на кариерата на Туран на „Ноу Камп“ изглежда обещаващо, а шестте месеца извън терена сякаш не са му се отразили в много неблагоприятна светлина - турчинът е бърз, техничен, свеж и изглежда така, сякаш скоро ще се върне към най-добрите си дни от престоя си в Атлетико Мадрид. За съжаление на феновете на Барселона това така и не се случва и Арда не успява да покаже постоянство в игрите си; вместо това по-скоро играе на приливи и отливи и се отличава с моментни избухвания (например хеттрик при победа над Борусия Мьонхенгладбах в Шампионската лига с 4:0), последвани от серия слаби мачове. Все пак Луис Енрике в нито един момент не снема изцяло доверието си от Туран, който остава част от тактическите ротации на астурианеца и в последния сезон на Лучо на „Ноу Камп“ - 2016-2017, когато бившата звезда на Атлети изиграва общо 30 мача (горе-долу половината от общия брой на всички мачове на Барса за сезона), в които се отчита с 13 гола. Това е и най-силният сезон на Туран в Барселона и най-успешния в цялата му кариера, що се касае до броя отбелязани голове.

 

Всичко за него в Барса приключва с идването на настоящия треньор, Ернесто Валверде, през лятото на 2017 година. Чингури (в превод „мравката“), както е познат баският специалист, бързо дава да се разбере, че въобще няма да разчита на Туран и най-ясното доказателство за това е броя мачове, който бившата звезда на Галатасарай изиграва през първата половина на сезон 2017-2018, а именно, 0, нито един.

 

Съвсем резонно, през зимната пауза на споменатия сезон, Арда е отдаден под наем на турския Истанбул Башакшехир за период от две години и половина. Към момента той все още е собственост на Барселона, но изявите му по терените на южната ни съседка не дават никакви надежди за някакво „рестартиране“ или възраждане на кариерата му на „Ноу Камп“, дори напротив - прояви извън игрището като нанасяне на побой над певец в нощен клуб, както и действия на терена, които му носят няколко червени картона в ключови за Истанбул ББ мачове, ясно показват, че е много далеч от представяне, което евентуално би могло да му осигури нов шанс в Барселона.

Прочети част 1 на 'Когато очаквания и реалност се разминат или неуспешните трансфери на Барселона в периода 2008-2018 г.'

5. Люка Дин (ляв бек, привлечен от Рома през юли 2016 г. за 16.5 млн. евро, които могат да се увеличат до 20.5 млн., в зависимост от личните му и отборни постижения)

 

Взет с явното намерение да бъде заместник на Жорди Алба, Дин идва в Барса с репутацията на играч, записал силни сезони в отбори като Лил, Пари Сен Жермен, и особено Рома, където изиграва отличен сезон 2015-2016 с 42 мача и 3 гола. „Джалоросите“ завършват на трето място в Серия А през този сезон, а Дин заявява гласно, че желае да осъществи постоянен трансфер в клуба от Вечния град (защото през 2015-2016 всъщност играе на „Олимпико“ като преотстъпен от ПСЖ). Само три седмици по-късно обаче идва офертата на Барселона и французинът се озовава на „Ноу Камп“ с петгодишен договор и амбиция да се конкурира с Жорди Алба за място на левия фланг на отбраната.

 

Но до реална конкуренция на практика не се стига, защото феноменалната форма на Алба и най-вече постоянното му отлично партньорство с Лео Меси (което изкристализира напълно през миналия сезон) не оставят много шансове за изява на Дин и свеждат ролята му в тима до периферна. Той изиграва 26 мача през първия си сезон на „Ноу Камп“ (явяващ се съответно последен за Луис Енрике на треньорската скамейка) и още 20 в състава на Валверде през миналия, но в повечето случаи влиза като резерва или играе в мачове от ранните етапи на Копа дел Рей, когато се дава почивка на Алба. Роденият в покрайнините на Париж играч безспорно има добри качества, но по време на престоя си в Барселона в нито един момент не изглежда като човек, който би могъл да се пребори за титулярно място.

 

Желанието му за повече игрово време и за по-съществена роля (все пак е на 25 години) го карат да избере Евертън за място, където да продължи кариерата си и на 1 август 2018 г. подписва петгодишен договор с тима на „карамелите“, които плащат 18 милиона паунда за услугите му. На „Гудисън Парк“ Дин се утвърждава като титулярен ляв бранител и се събира отново с други двама играчи, които не успяват в Барселона - Андре Гомеш и Йери Мина.

Catherine Kõrtsmik from Tallinn, Estonia, André Gomes (2), size, crop, CC BY 2.0

6. Андре Гомеш (централен полузащитник, привлечен от Валенсия през юли 2016 г. за 35 млн. евро + 20 млн. евро допълнителни бонуси)

 

Добрите му игри за Валенсия и португалския национален отбор, особено по време на победоносното за „мореплавателите“ Евро 2016 във Франция, убеждават Лучо Енрике да похарчи сериозна сума, за да си осигури услугите му за сезон 2016-2017. Очакванията към Гомеш в онзи момент са изключително високи, защото част от тези 20 милиона евро допълнителни бонуси следва да се изплатят, ако той спечели Златната Топка (1) (наградата, присъждана на най-добрия футболист в Европа за съответната година).

 

В самото начало тези пари изглеждат като добре направена инвестиция в един 23-годишен халф, защото дебютът му е повече от обещаваш – пълни 90 минути при 3:0 срещу Севиля за Суперкупата на Испания и дейно участие в два от трите гола. Представяне, което дава основание на журналиста Рикар Лопес да напише в коментара си за мача, че Андре Гомеш „се е преобразил като Иниеста при участието си в двата гола“ (2). И при него, както и при Алекс Сонг, доброто начало не е продължено с така необходимото постоянство и до края на сезон 2016-2017 Гомеш изиграва 47 мача, но в повечето от тях влиза като тактическа смяна за печелене на време (или за да се даде почивка на титуляр) и като цяло приносът му към представянето на „блаугранас“ не е от решаващо значение. Това дава основания на читателите на мадридския вестник „Марка“ да го поставят в отбора на разочарованията в Ла Лига за сезон 2016-2017 (където компания му прави Пако Алкасер) и даже да го определят за най-слабия трансфер през споменатата кампания (3).

 

През следващия сезон, вече при Ернесто Валверде, игровото му време е редуцирано с още една степен и за всички стават ясни две неща: първо, че отговорът на въпроса „Това ли е заместникът на Иниеста?“ е отрицателен, и второ, че Гомеш така и няма да успее да се наложи в халфовата линия на каталунците. Логичната следващата стъпка е преотстъпване в английския Евертън за настоящия сезон, където португалецът намира себе си, играе редовно и то (може би най-важното) на едно постоянно добро ниво. Това, най-вероятно, ще му осигури постоянен престой на „Гудисън Парк“ след края на този сезон и поява в класация за най-успешни трансфери на Евертън, но няма да го извади от класациите за най-разочароващи трансфери на Барселона.

Catherine Kõrtsmik from Tallinn, Estonia, Paco Alcácer (cropped), size, crop, CC BY 2.0

7. Франсиско „Пако“ Алкасер (централен нападател, привлечен от Валенсия през август 2016 г. за 30 млн. евро)

 

Търсенето, може би не точно на заместник на Луис Суарес (поне не в онзи момент), но със сигурност на повече вариативност в предни позиции, кара Луис Енрике отново да погледне към „Местая“, месец след привличането на Андре Гомеш, и да плати 30 милиона евро за услугите на друг играч на „прилепите“, Пако Алкасер.

 

Дебютът му, за разлика от този на други играчи, не е никак впечатляващ и той успява да направи едва 8 подавания за 66 минути игра в домакински мач срещу Алавес, който Барселона изненадващо губи с 1:2 (4). Въпреки това, като се има предвид стила му на игра и клуба, от който пристига, множество анализатори вярват, че ще достигне нивото на Давид Вия и по подобен начин ще се впише в атакуващите игрови модели на Барселона. За всички близки до „блаугранас“ лица също така е ясно, че той ще бъде твърда резерва на Суарес, поне що се касае до позицията в центъра на атаката. Но има очаквания, че ще може да играе и по левия фланг (точно както става с Давид Вия през 2010 година), които за съжаление не се оправдават, защото Алкасер не се оказва толкова приспособим и не се представя добре на позиция, различна от централен нападател; а централен нападател на Барселона от 2014 година насам е Луис Суарес.

 

Именно това се оказва препъни-камъкът за Алкасер по време на престоя му на „Ноу Камп“, защото в редките моменти когато получава шанс за изява, той се представя добре - във финала за Копа дел Рей през 2017 г. например бележи гол за успеха срещу Алавес с 3:1 в мач, в който Суарес не играе поради наказание. Месеци по-късно, през ноември 2017 г., получава друг шанс и носи победа на Барселона над Севиля, вкарвайки и двата гола за важния успех с 2:1, който в онзи момент дава на Барселона 4 точки преднина на върха в Ла Лига.

 

До края на миналия сезон обаче изявите му стават все по-епизодични, и в крайна сметка през август 2018 г. е пратен под наем в Борусия Дортмунд за един сезон с опция за откупуване. Добрите му изяви на „Сигнал Идуна Парк“ (12 гола в първите му 14 мача в Бундеслигата) карат ръководството на „жълточерните“ да активира откупната клауза и на 1 февруари 2019 г. Алкасер преминава за постоянно в отбора от Рур за сумата от 23 милиона евро. Както и в случая с Андре Гомеш, силен трансфер за Дортмунд, разочароващ за Барселона.

8. Йери Мина (централен защитник, привлечен от Палмейрас през януари 2018 г. за 11.8 млн. евро)

 

С трансфера си в Барселона, колумбиецът става първият представител на тази страна в историята, който облича екипа на гранда от Каталуния. Считан за талантлив млад бранител, високият 1,95 м. Мина подписва договор за пет години и половина, а леко учудване предизвика сумата, записана в графата „освобождаваща клауза“, защото тя се равнява на 100 милиона евро.

 

Представянето на Мина в Барселона се оказва далеч от очакванията и в оставащите до края на сезон 2017-2018 пет месеца, той записва едва 6 участия, в които не успява да убеди, че ще успее да се наложи на поста централен бранител. Високият му ръст, мощната физика и отличната игра с глава определено са важни качества за централен бранител, но в същото време липсата на скорост и повратливост го правят лесно преодолим от техничните атакуващи играчи в Испания, а неособено добрите му умения при боравенето с топката (най-важното качество, ако искаш да успееш в Барселона, дори и да си централен бранител) предопределят и съдбата му и през лятото на 2019 г. той е продаден на Евертън за сумата от 30 милиона евро.

 

Последното е интересно от икономическа гледна точка, защото (макар да е разочароващ трансфер в спортно-технически план) Мина се оказва успешен такъв от финансова гледна точка и Барселона, така да се каже, излиза на печалба от него. Причината за това бранителят да покачи три пъти цената си, при положение, че в продължение на пет месеца почти не играе, са най-вече изявите му за колумбийския национален отбор - на световното първенство в Русия той е неизменен титуляр в отбраната на Лос Кафетерос и даже се превръща в голмайстор на отбора, отбелязвайки 3 от общо 6-те гола, които Колумбия успява да вкара по руските терени.

Прочети за 'Бъдещето на Френки де Йонг в барселона'

В края на материала ще посочим някои от причините, поради които изброените четиринадесет имена не успяха да се наложат в Барселона, а вместо това се превърнаха в трансферни разочарования. Проблемите, довели до неуспеха, са различни при различните футболисти, но като общо уточнение трябва да се отбележи, че в Барселона принципно е трудно да се наложиш, поради най-малко две причини:

 

- първо, заради специфичната философия и стил на игра на каталунците, изискващи наличие на много сериозни технически умения най-вече в боравеното с топката, и

- второ, заради ниското ниво на търпимост, което привържениците имат към процеса по приспособяване на новите играчи.

 

В техническо отношение има още едно важно изискване, и то е поливалентност - способност на даден футболист да играе еднакво добре поне на два поста. Принципно е ясно, че всеки нов футболист (независимо колко е добър и опитен) се нуждае от известно време, за да свикне с условията в новия клуб, като се почне от тренировъчния процес и се свърши с живота на новото място. Но в Барселона това време е изключително ограничено, а „синьо-червените“ фенове са едновременно сред най-взискателните и сред най-малко търпеливите привърженици в света. Казано по-просто, в Барселона няма кой да те чака да се адаптираш и някак си се приема за норма, че всеки новопривлечен футболист трябва да показва пълния капацитет на способностите си едва ли не от първия ден в клуба; ако това не се получи, по една или друга причина, стохилядният „Ноу Камп“ реагира с мръщене и освирквания, а медиите с ежедневни критики, къде оправдани, къде безпочвени. Така се създава атмосфера на свръхочаквания + липса на търпимост към индивидуалните грешки, която се оказва изключително непродуктивна за някои от новопривлечените футболисти и се постига обратен ефект - вместо да покаже най-доброто от себе си, играчът не успява да разкрие потенциала си. Именно тази атмосфера, между-другото, е това, което Фелипе Коутиньо понастоящем усеща в най-пълната възможна степен.

 

И така, защо не успяха тези конкретни играчи в Барселона: При Чигрински проблемите са езикова бариера и изцяло нова културна среда, в която е възможно да се е чувствал изолиран, защото едва ли е имало човек в клуба, с когото, както се казва, „две думи да си каже“. В чисто технически план той не е особено техничен и има проблем при изнасянето на топката.

 

Арда и Алейш идват в момент, в който върху клуба е наложена трансферна забрана и затова дебютите им се отлагат с цели шест месеца. Това обстоятелство нарушава игровия им ритъм и се отразява на формата им в някаква степен, но все пак не би трябвало да е непреодолима пречка – и Луис Суарес е наказан за 4 месеца при трансфера си и дебютира чак в края на октомври 2014 г., но успява да се впише. При Арда конкретно има още една причина и тя е липсата на постоянство, защото той изиграва и добри мачове, като започва особено силно сезон 2016-2017. При Алейш проблем се оказва убийствената конкуренция на десния бек в лицето на Дани Алвеш и Серхи Роберто.

 

При Дъглас има психологически проблем, тъй като той е от типа футболисти, които просто не успяват да се наложат в толкова големи отбори – доказателство е неуспехът му в Барса и в Бенфика, и същевременно стабилните му игри в Спортинг Хихон и понастоящем в Сиваспор. Тук в никакъв случай не се касае за слаб футболист, а за такъв, който успява да разкрие потенциала си в тимове с по-скромни възможности. Друга причина за разочароващия престой на бразилеца е конкуренцията – сънародникът му Дани Алвеш е непоклатим на десния бек от привличането му в Барселона през юни 2008 г., та чак до напускането си 8 години по-късно, а Дъглас не може да играе на друга позиция.

При Мартин Касерес причините са, общо-взето, идентични – психология и конкуренция. За Кейрисон няма какво да се напише, просто защото той никога не е играл в Барселона, макар формално да е собственост на клуба в продължение на пет години. Андре Гомеш е достатъчно добър в техническо отношение, както правилно са преценили скаутите и отговорните за привличането му лица, но при него има същия психологически проблем, като при Дъглас – просто е по-добър в по-скромен тим, който не е задължен да се бори за всички титли всяка година и където ти оставят повече време за адаптация.

 

При Люка Дин причината за малкото му игрово време като че ли е ясна – това е конкуренцията от страна на Жорди Алба. Същевременно, французинът не може да играе на пост, различен от ляв бек, което не му оставя много шансове да се наложи в тима от каталунската столица. При Александър Хлеб обяснението е може би най-сложно. В никакъв случай не се касае за културни/езикови/психологически бариери, защото, за разлика от Чигрински, Хлеб първо прекарва 5 години в Германия, в Щутгарт, а после още 3 в космополитния Лондон, където играе с успех в голям отбор като Арсенал, воден от легендарен мениджър като Арсен Венгер. Техническите му умения също са на съответното отлично ниво, може да играе на няколко поста и идва от отбор, който играе в подобен на Барселона маниер – атакуващо, с идеята да се контролира играта с по-продължително разиграване на топката, с повече подавания по земя. Може би фактът, че е част от ротационната динамика на Пеп Гуардиола, а не е твърд титуляр, се отразява неблагоприятно на игровия му ритъм, което на свой ред не му позволява да окаже повече влияние върху играта на Барселона.

 

При Томас Вермаелен и Ибрахим Афелай причината е обективна и, за съжаление, изключително неприятна – става дума за множество контузии, които така и не им позволяват да изиграят по-продължителна серия от мачове и да разкрият пълния си потенциал. Това обстоятелство накъсва игровия им ритъм и им нарушава формата, което просто не им оставя шансове да се преборят за титулярно място в убийствената конкуренция в халфовата линия и атаката на Барса. 

 

На Пако Алкасер така и не му бе даден реален шанс за изява в конкуренцията на Суарес. Едно от изискванията в Барселона е играчът да може да играе поне на две позиции, така че на „Ноу Камп“ се надяват, че ще може да играе на левия фланг, като Давид Вия, но това не се случва – Алкасер си е най-добър на върха на атаката и просто не успява да се приспособи на позиция, различна от централен нападател.

 

Зад неуспеха на Алекс Сонг се крие подобна причина - конкуренцията на Серхио Бускетс на поста опорен халф, а и на Шави и Иниеста за останалите две места в полузащитата. Тито Вилянова няма време, а Херардо Мартино няма желание да променя емблематичната за Барса схема 4-3-3, и в този смисъл просто няма кой измежду Бускетс, Шави и Иниеста да излезе, за да играе Алекс Сонг.

 

Снажният колумбиец Йери Мина не е особено техничен и не е добър в изнасянето на топката с къси, ниски подавания, което е фундаментално за начина на игра на Барселона. Без такива технически умения просто нямаш шанс на „Ноу Камп“, дори и ако си централен бранител, и именно заради това престоят на Мина в Каталуния продължава едва 6 месеца.

 

270 милиона евро – това е сумата, платена за четиринадесетте футболисти, които така и не успяха да намерят своето място под слънцето в Барселона.

 

(1) Sport-english.com, “The brutal truth on Barcelona's transfer business in recent years”, 28 August 2018, available at: https://www.sport-english.com/en/news/barca/the-brutal-truth-on-barcelonas-transfer-business-inrecent-years-7006197 (accessed 17 May 2019)

(2) Sport.es, „André Gomes se 'disfrazó' de Iniesta participando en dos goles”, 18 August 2016, available at: https://www.sport.es/es/noticias/barca/andre-gomes-marcaje-5330468 (accessed 17 May 2019) 3 Marca.com, „Liga SantanderEl mejor once, el peor, las notas de los 20 equipos...”, 24 May 2017, available at: https://www.marca.com/futbol/primera-division/2017/05/24/59257eeae2704e78028b45da.html (accessed 17 May 2019) 4 Sport.es, “Difícil debut de Paco Alcácer con el FC Barcelona ante el Alavés”, 10 September 2016, available at: https://www.sport.es/es/noticias/barca/dificil-debut-paco-alcacer-con-barcelona-ante-alaves-5372563 (accessed 17 May 2019)

(3) Marca.com, „Liga SantanderEl mejor once, el peor, las notas de los 20 equipos...”, 24 May 2017, available at: https://www.marca.com/futbol/primera-division/2017/05/24/59257eeae2704e78028b45da.html (accessed 17 May 2019)

(4) Sport.es, “Difícil debut de Paco Alcácer con el FC Barcelona ante el Alavés”, 10 September 2016, available at: https://www.sport.es/es/noticias/barca/dificil-debut-paco-alcacer-con-barcelona-ante-alaves-5372563 (accessed 17 May 2019)

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ