Аулин продавате ли? | мисляФУТБОЛ

Аулин продавате ли?

публикувано на 11 Декември, 2019 / Четеш за 4 минути

Мачът с Чехия в София ми се струваше като кошмарен завършек на кошмарни квалификации. Мислех, че онова 6-0 от 2001-ва година ще се повтори и ще ни завре на дъното на посредствената септична яма в която е националния ни отбор. Преди мача капитана на отбора Ивелин Попов обяви, че този мач му е последен като национален състезател. И стана някакво земно чудо и за изпращачка на Попето -

бихме! Мина доста време, още не го осъзнавам - бихме Чехия, която ни е дългогодишен комплекс (както беше Швеция).

Ама и след това чутовно събитие, пак почнахме да се вайкаме. Кой, аджеба, ще е новия капитан на отбора. Почнаха някои футболисти да дават смели интервюта, да се мушкат във фланелката с десети номер, да надяват лентата преди да им е дадена. В момента никой от тези футболисти не заслужава тази чест, защото нито играят постоянно в отборите си, нито отборите им са на прилично ниво. Както и да е, не го решавам това аз, да му мисли чичо Гошо до пролетта.

Темата на тази статия е за момчето дето носеше номер 10 на гърба си до преди няколко седмици. Този номер са носили икони като Наско Сираков, Красимир Балъков, Динко Дерменджиев и още много класни майстори, дали много повече на националния отбор. Ивелин за 12 години като национал игра в 96 мача и вкара 16 гола. През повечето от тези мачове той беше на позиция на нападател, а тези 16 гола за нападател са твърде малко, дори и за футболист като него. През годините така и не ми стана ясно на каква позиция играе той по принцип – нападател, атакуващ халф или крило. Постоянно беше лашкан наляво и надясно, но така и не се намери позицията на която играе най-ефективно.

Това може да се преживее. Следващия негов „чудесен“ и най-запомнящ се момент за националния отбор беше срамния хикс с Малта, когато напълно умишлено изпрати топката високо в облаците над стадион „Васил Левски“, подпечатвайки оставката на треньора Любослав Пенев. Същият този селекционер, който за пръв път от много години започна да кара националния отбор да играе като ОТБОР, затегна дисциплината, почна да кара играчите да мислят и да се раздават на терена и в тренировките. За него Попов говореше да не го пипат на журналистите, а го изрита в небесата със своето марково изпълнение в средата на вратата. Е, не я уцели, ама нищо. След мача си тръгна безмълвен от стадиона, след това изпи една бутилка уиски с 3-4 аулина и преживя „мъката“. Ще мине тая мъка, ще дойде нов треньор, когато вече тарторите не ги кефи, ще го сложат и него на дузпата и ще ритнат много силно.

-   -   -

По темата с освобождаването на Йордан Лечков се изказа и съпругата му, залязлата поп-фолк певица Елена. Какво е писала - не четох в детайли, но звучеше умно. Същата тая Елена, която преди години той отричаше да познава даже, пък сега имат две деца. Странна птица е петела.....

Прочети 'Новото начало в българския футбол - Кирил Десподов'

Сега чета по вестниците, че имало шанс Ивелин да се върне да играе в баража срещу Унгария. Селекционера Дерменджиев щял да му се моли да се върне. Изтеглихме лек жребии и затова почнахме с молитвите. Защо не се помолим тогава и на Бербатов да се върне? Все пак е един мач. И без това нямаме централен нападател, що да не дойде Митко. За три месеца ще успее да влезе във форма и ще имаме най-накрая централен нападател, вместо да играем с разни марселиньовци напред.

 

Аа, всъщност имаме един централен нападател. Пак е Митко, дето е и голмайстор на първенството ни, ама него ще го викаме само да търка пейката. На 29 е все пак, още не е готов за тая отговорна работа. Все пак кой ще бие дузпите в средата когато се наложи. Нали имаме Ивелинката, дето за 12 години е вкарал 16 гола, а тоя Митко за 4 месеца само 10 гола.

 

Ще му се помолим на Попето, ама само, че в качеството на какъв се чудя. Дали е взел Златната топка или Златната обувка, дали не беше и голмайстор на Висшата лига на Англия. Или победител в Шампионската лига. Абе, нема значение, както е казал поета „Нема да го псувате, момчето е звезда, мо‘е да не пее, ама пра‘и хубава мусака.“

Стана много текст, а паметта почна да изневерява вече. С последен умствен напън ще се сетя за един мач, пак с Унгария (случайност?). Вместо заключение, ще ви посъветвам да се съсредоточите върху кадрите от 47-ма секунда нататък. Благодаря за вниманието.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ