5 от най-любопитните футболни истории | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

5 от най-любопитните

футболни истории

публикувано на 13 Август, 2019 / Четеш за 5 минути

ЩАСТЛИВАТА ТЕНИСКА НА ПЕЛЕ

Всички имаме някакви ритуали, заровени дълбоко в нашето подсъзнание и футболистите не се различават по това от всеки един от нас. Един от най-великите играчи на всички времена - Пеле, също е разчитал на ритуали и късметлийски знаци, за да играе на оптимално за него ниво. Именно в средата на 60-те години, формата на Пеле се срива толкова

материал на Костадин Иванов

драстично, и успява да постави феновете на Сантос и членовете на отбора в едно много объркано състояние. От самата ситуация дори Пеле е дълбоко притеснен и всячески се опитва да разбере причината за низходящата спирала, в която навлиза представянето му. 

След много анализи и безброй разсъждения той успява да разплете ребуса… месеци преди своят спад той дал „късметлийската“ си фланелка на фен на Сантос, което от своя страна предизвикало зла участ, допринесла за лошите му резултати впоследствие. И така, след това свое малко „разследване“, Пеле наел детектив за да намери и върне тениската, която дал на въпросният фен. След дълго и продължително разследване, така важната и търсена под дърво и камък тениска бива намерена, а с това Пеле постепенно се връща към най-добрите си дни и показва, че таланта му не се е изпарил, а напротив - той бил готов да покорява нови висини и да радва хората по стадионите.

Та, говорехме за щастливата тениска на Пеле, нали? Забавно но факт: "Щастливата" тениска на Пеле никога не е била намерена, това, което детективът му върнал, било фланелката от предишната среща в която той играл. Както се казва, всичко е в ума!

ФАТАЛНАТА ШЕГА

Лучано Ре Чекони е един от най-добрите играчи за времето си и част от историческият отбор на Лацио, който печели „Скудетото“ през далечната 1974 година, за първи път в историята си. Воденият тогава от мениджъра Томазо Маестрелли отбор успява да завоюва титлата със само две точки разлика от вторият Ювентус.

 

Както в повечето колективи, така и в отбора на Лацио по това време, тренировките и двубоите преминават в шеги и закачки, които вдигат настроението и сплотяват играчите по терена. Това била и любимата част на Ре Чекони – известен сред съотборниците си (освен с невероятният си талант) със своите майтапи и шеги по адрес на колегите си.

 

Покрай шегите всичко вървяло добре, до вечерта на януари 1977 година, когато той и двама негови приятели се разхождали по централните улици на Рим. По време на разходката им дошла „страхотната“ идея да влязат в намиращ се на близко магазин за бижута и в рамките на шегата да инсценират обир, правейки си майтап със собственика на бижутерията. Покрили лицата си и влезли в магазина със страхотни викове – „Горе ръцете това е обир“, при което собственика на бижутерията се стъписал, и тъй като за зла участ бил ограбен повторно предната седмица, мигновено извадил пушка и я насочил към „обирджиите“. При вида на пушката другите „обирджии“ вдигнали ръце в знак че се предават, но в еуфорията си от „майтапа“, Ре Чекони не го направил и продължил. В страх и ужас от случващото се, бижутерът възпроизвел изстрел от близо и уцелил Ре Чекони право в гърдите, като футболиста се свлякъл мигновено на земята и за съжаление починал от раните си само 30 минути след стрелбатаСвидетели казват, че последните му думи били – „Това е шега, аз просто се шегувам!“

 

Но истината е, че било шега, стигнала твърде далеч!

Прочети 'Най-фаталният автогол за всички времена'

thumbnail.jpg

АВТОГОЛ ЛИ СПОМЕНАХ?

Нашите любопитни футболни истории продължават с една куриозна футболна среща от първенството на Мадагаскар (може би малцина от вас са чували, че там дори има първенство, но е факт). Случката била в двубой между „Футболен клуб Адема“ и „Футболен клуб Емирне“, където домакините побеждават с умопомрачителния резултат 149-0, въпреки че футболистите на „Адема“ не отбелязват нито един гол в противниковата врата.

Предисторията и реалната причина за куриоза е от седмица по-рано, когато отборът на „Емирне“ завършва двубоя си срещу „Футболен клуб Антананариво“ при резултата 2-2, като гостите от „Антананариво“ успяват да изравнят в последните минути с отсъдена изключително спорна дузпа. С този „спорен“ резултат шансовете на „Емирне“ да изместят първия в класирането „Адема“ в прекият им двубой тотално приключват, и футболистите решават да изразят негодуванието си чрез протест, а именно да отбелязват автогол всеки път когато вземат топката, и така 149 пъти.

 

След двубоя Мадагаскарската футболна федерация започва разследване, след което треньорът на „Емирне“ – Зака Бе, е наказан за три години лишаване от мениджърски права, а четирима от играчите на клуба са наказани до края на сезона. Всички други футболисти на двата отбора получават официални предупреждения, за участието им в двубоя.

 

Този протест, със сигурност може да бъде наречен един от най-глупавите в историята, а и освен това държи и рекорда за най-голяма загуба в професионалния футбол.

Прочети 'Оригиналните непобедими - Престън Норт Енд (1888/89)'

67763752_3089429667764536_53513276751158

ПРОСТО СВИРИ КРАЙ!

Пренасяме се в Датската Супер лига, по-точно двубой между отборите на „Ебелтофт“ и „Норагер“. Отборът на „Норагер“ води с 4-3 в последните секунди на един изключително напрегнат и интересен двубой.

 

Инфарктни последни минути, последна атака в двубоя за „Ебелтофт“, които се втурват напред в отчаян опит за изравняване. Атаката напредва а съдията на двубоя Хенинг Ерикстрюп понечва да свири последният съдийски сигнал. НО! Има малък проблем - Ерикстрюп е с изкуствено чене и точно в този момент то пада, а от устата на съдията не се чува никакъв звук и естествено играта продължава. „Ебелтофт“ бележи, и резултата става 4-4, а съдията продължава да търси ченето си някъде в тревата за да го върне на мястото му.

И така резултата е 4-4…. Или по скоро не!

Ерикстрюп отменя гола и свири край на мача, давайки победата с 4-3 на отбора на „Норагер“. Естествено „Ебелтофт“ протестират мигновено, и пускат оплакване до Футболната Асоциация на Дания, но без резултат. В крайна сметка: „Норагер“ 4-3 „Ебелтофт“.

ЗИДАН? НЕ БЛАГОДАРЯ!

След спечелването на „Висшата Лига“ през вече далечната 1994/95, Блекбърн Роувърс започват предсезонната си подготовка в търсене на класни попълнения за новият сезон, опитвайки се да затвърдят постигнатото до момента.

 

Тогавашният мениджър на отбора Кени Далглиш „споменава“ на директора на отбора, по това време Джак Уолкър, за един доста талантлив и перспективен играч на Бордо – Зинедин Зидан. Но интересното започва сега – Уолкър не приел на сериозно идеята на Далглиш и с лека ръка ръка пропилял възможността да има в клуба си Зидан, като основна причина тогава той изтъкнал, че според него това момче нямало да се справи с футбола в Англия, а и клуба разполага с играч като Тим Шерууд. Да разбрахте правилно, Шерууд бил предпочетен пред, тогава все още непознатият гений, на Зидан. След случката „Зизу“ преминава в Ювентус… а останалото е история.

Един Бог знае какво щеше да се случи ако Зидан бе заиграл в Блекбърн…

Прочети 'Геният Зидан'

thumbnail.jpg
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ